Мираж
Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани
несигурни в своята цялост.
С безброй зачеркнати проблеми
държат се още... твърде зряло.
Вървя с перфектната си възраст
да знам, да мога, но пък скромно.
Безценно е всичко съзряно
дошло до сърцето ми волно.
Не съжалявам за това...че пораснах,
че трудно е поредното вчера.
Старостта е привилегия свише...
за избраните в изпит родена.
Животът не спира да тича...
тикащ ни неуморно към вечния бряг.
С възрастта си, трупаме опита личен,
крачка след крачка, кратък дъх, после… мираж.
© Валя Сотирова All rights reserved.
