4.12.2010 г., 21:31

Мираж

728 0 0

"Черно кадифе"

 Какъв сюрприз! В колата!

 

До мен седеше Майлс... Алана...

Не знаех... как съм "я забърсал"...

Но помня всъщност, че си тръгнах

след песента "Целувката на Ана".

 

Другарите зарязах с утешение,

че точно "Черно кадифе"

и нищо друго в този свят

ще бъде тяхно озарение.

 

Те твърде дълго бяха пели

и гъгнеха с пресипнал глас,

когато мен видяха във захлас,

че сепнаха се онемели...

 

Най-ценното бе веч у мен.

Алана Майлс - каква сполука.

А вий - идете на боклука!

Не сте ми ценни в този ден!

 

Обаче не, та те ми бяха верни -

дават ми глътка сетен кураж.

Ах, времена вий мизерни,

всичко било е... само мираж!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...