4 дек. 2010 г., 21:31

Мираж

729 0 0

"Черно кадифе"

 Какъв сюрприз! В колата!

 

До мен седеше Майлс... Алана...

Не знаех... как съм "я забърсал"...

Но помня всъщност, че си тръгнах

след песента "Целувката на Ана".

 

Другарите зарязах с утешение,

че точно "Черно кадифе"

и нищо друго в този свят

ще бъде тяхно озарение.

 

Те твърде дълго бяха пели

и гъгнеха с пресипнал глас,

когато мен видяха във захлас,

че сепнаха се онемели...

 

Най-ценното бе веч у мен.

Алана Майлс - каква сполука.

А вий - идете на боклука!

Не сте ми ценни в този ден!

 

Обаче не, та те ми бяха верни -

дават ми глътка сетен кураж.

Ах, времена вий мизерни,

всичко било е... само мираж!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...