4 дек. 2010 г., 21:31

Мираж

735 0 0

"Черно кадифе"

 Какъв сюрприз! В колата!

 

До мен седеше Майлс... Алана...

Не знаех... как съм "я забърсал"...

Но помня всъщност, че си тръгнах

след песента "Целувката на Ана".

 

Другарите зарязах с утешение,

че точно "Черно кадифе"

и нищо друго в този свят

ще бъде тяхно озарение.

 

Те твърде дълго бяха пели

и гъгнеха с пресипнал глас,

когато мен видяха във захлас,

че сепнаха се онемели...

 

Най-ценното бе веч у мен.

Алана Майлс - каква сполука.

А вий - идете на боклука!

Не сте ми ценни в този ден!

 

Обаче не, та те ми бяха верни -

дават ми глътка сетен кураж.

Ах, времена вий мизерни,

всичко било е... само мираж!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...