"Черно кадифе"

 Какъв сюрприз! В колата!

До мен седеше Майлс... Алана...

Не знаех... как съм "я забърсал"...

Но помня всъщност, че си тръгнах

след песента "Целувката на Ана".

Другарите зарязах с утешение,

че точно "Черно кадифе"

и нищо друго в този свят

ще бъде тяхно озарение.

Те твърде дълго бяха пели

и гъгнеха с пресипнал глас,

когато мен видяха във захлас,

че сепнаха се онемели...

Най-ценното бе веч у мен.

Алана Майлс - каква сполука.

А вий - идете на боклука!

Не сте ми ценни в този ден!

Обаче не, та те ми бяха верни -

дават ми глътка сетен кураж.

Ах, времена вий мизерни,

всичко било е... само мираж!