18.10.2008 г., 10:34 ч.

Мирис на природа 

  Поезия
530 0 14

Полето е сухо, гнила череша,

ствола й лепнещ от жълта сълза,

житата сънливо под нея се реят,

облечени в мирис на прясна трева.

 

Клоните съхнат, птица изстена

листа капещи - земята целуват,

природа люлееща - като вода

се плиска в сърца, които бушуват.

 

Но често и спират, и застояват,

кат езеро пусто, пропито от жлъч,

от облаци скрито, които смразяват

тунела на белия, сребърен лъч.

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??