Мирис на природа
Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена
листа капещи - земята целуват,
природа люлееща - като вода
се плиска в сърца, които бушуват.
Но често и спират, и застояват,
кат езеро пусто, пропито от жлъч,
от облаци скрито, които смразяват
тунела на белия, сребърен лъч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
