Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена
листа капещи - земята целуват,
природа люлееща - като вода
се плиска в сърца, които бушуват.
Но често и спират, и застояват,
кат езеро пусто, пропито от жлъч,
от облаци скрито, които смразяват
тунела на белия, сребърен лъч.
© Димитър Димчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
