Oct 18, 2008, 10:34 AM

Мирис на природа

  Poetry
705 0 14

Полето е сухо, гнила череша,

ствола й лепнещ от жълта сълза,

житата сънливо под нея се реят,

облечени в мирис на прясна трева.

 

Клоните съхнат, птица изстена

листа капещи - земята целуват,

природа люлееща - като вода

се плиска в сърца, които бушуват.

 

Но често и спират, и застояват,

кат езеро пусто, пропито от жлъч,

от облаци скрито, които смразяват

тунела на белия, сребърен лъч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...