argonyk (Димитър Никифоров)
335 1306
9.08.2024 г., 9:33 ч.

Мирково 

  Поезия
197 6 7

 

Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.

 

Чиния сирене, две люти чушки,
доматите в голяма купа греят.
Животът е пред мен, не е наужким –
защото сред приятели живея.

 

Без давност е тъгата – ще поплача.
Сълзите си от никого не крия.
Извива пара топлата погача
до пълната ми чаша със ракия.

 

Животът е с живота ми съзвучен –
живял е повече от мен и знае:
без котка, без жена и вярно куче,
за тебе даже Господ ще нехае.

 

Часовникът живота не отлага –
животът ме изпраща и заръча:
когато шапката до вик те стяга –
под камъка отляво диша ключа.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??