Мирково
Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.
Чиния сирене, две люти чушки,
доматите в голяма купа греят.
Животът е пред мен, не е наужким –
защото сред приятели живея.
Без давност е тъгата – ще поплача.
Сълзите си от никого не крия.
Извива пара топлата погача
до пълната ми чаша със ракия.
Животът е с живота ми съзвучен –
живял е повече от мен и знае:
без котка, без жена и вярно куче,
за тебе даже Господ ще нехае.
Часовникът живота не отлага –
животът ме изпраща и заръча:
когато шапката до вик те стяга –
под камъка отляво диша ключа.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
