Vessymark (Весела Маркова)
24 130

26.07.2017 г., 8:32

Мисията живот

Поезия » Философска

542 1 2

Три реда от безгласна пиеса

Завоалирана във мисията живот

Най-истинските мигове без дрехи са

Най-истинските истини болят

В неизказаното скрит е смисълът

На тайничката мисия живот

Понякога отгоре сме орисани

Поставени в неясен кръстопът

Съдбовен звук на огън и жарава

Изсъскващата струна на вода

Животът е пламтяща лава

Повличаща най-топлите сърца

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Violet_86 (Виолета)

Страхотен финал, Весе.
Поздрави

2017-07-27T10:47:37+03:00
Vessymark (Весела Маркова)

Благодаря за оценката

2017-07-27T10:35:15+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0