Мисли
Ей! Стига...!
Защо се блъскате
и как крещите,
като разюздани
на женския пазар...?
От малките пчелички,
сега, по-зле жужите
и жилите, а уж били сте
вий за цяр...
Почивен ден,
а вий свистите,
като глупака – вятъра
в хамбар...
На хората,
по-умни, във главите...
пак чупите последния
дувар...
И рамките
безогледно трошите...
Съня крадете, тихо
като жар...
Безкръвни
демони! – ехтите...
и тръшвате поредния
товар...
Надсмивате се,
ловко със лъжите
играете си с мене
на комар...
Във ред не щете
да се озаптите...
Сега ще ви объркам,
като зар...
...
А мисли сте...
изкусно вий творите
със ангелски,
безмълвен чар...
Ей! Стига...!
Сега ще ви напиша!
Дано се помирите
в ума ми! - нали...
едничък сте ми... дар...
(15.05.2010г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
Тошко - и аз го писах, почти, "на глас"...
