И днес ли, човеко вятъра ще гониш?
И сърцето свое на ролетка ще заложиш !?
На играта бъди... играта с болежки
на човека самотник, човек без мечти.
Къде изчезнаха обич и вяра...
тез същите който в обещание даваме.
Толкова лесно за лъжа раздаваме.
Усмивки в беда на себе си пращаве...
Преглъщаме бодрост, преглъщаме слава
Народа наш безверен, беззъбен остана...
Законът ни ненаказан на виновника права
всякакви дава... Къде сме тогава?
Пред пропаст и мъка изправен вървиш
набучен без време на шиш.
Печеш се в мечти от други мечтани.
А времето тропа по наште Балкани.
© Ангел Всички права запазени