23 июл. 2018 г., 09:53

Мисли

602 0 9

И днес ли, човеко вятъра ще гониш?

И сърцето свое на ролетка ще заложиш !?

На играта бъди... играта с  болежки

на човека самотник, човек без мечти.

 

Къде изчезнаха обич и вяра...

тез същите който в обещание даваме.

Толкова лесно за лъжа раздаваме.

Усмивки в беда на себе си пращаве...

 

Преглъщаме бодрост, преглъщаме слава

Народа наш безверен, беззъбен остана...

Законът ни  ненаказан на виновника права

всякакви дава... Къде сме тогава?

 

Пред пропаст и мъка изправен вървиш

набучен без време на шиш.

Печеш се в мечти от други мечтани.

А времето тропа по наште Балкани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е Приятелю много си прав!Благодаря че сподели!!!
  • Спряха вече да ехтят от бунтовни песни Балканите,Приятелю.Само приспивна песен се чува.
  • Благодаря Миме за Приятелството и подкрепата!Хубав ден и до нови!☺
  • Харесах! Различно е ! Да! Правим грешки ..и ръкописни и човешки, no се разбираме чудесно! Ти пиши !
  • Благодаря Гоше но не съм от автори плюс и ако корегирам стихото минава наново на одобрение!До нови!Извинявай че се обръщам на ти!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....