23 jul 2018, 9:53

Мисли

  Poesía
597 0 9

И днес ли, човеко вятъра ще гониш?

И сърцето свое на ролетка ще заложиш !?

На играта бъди... играта с  болежки

на човека самотник, човек без мечти.

 

Къде изчезнаха обич и вяра...

тез същите който в обещание даваме.

Толкова лесно за лъжа раздаваме.

Усмивки в беда на себе си пращаве...

 

Преглъщаме бодрост, преглъщаме слава

Народа наш безверен, беззъбен остана...

Законът ни  ненаказан на виновника права

всякакви дава... Къде сме тогава?

 

Пред пропаст и мъка изправен вървиш

набучен без време на шиш.

Печеш се в мечти от други мечтани.

А времето тропа по наште Балкани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е Приятелю много си прав!Благодаря че сподели!!!
  • Спряха вече да ехтят от бунтовни песни Балканите,Приятелю.Само приспивна песен се чува.
  • Благодаря Миме за Приятелството и подкрепата!Хубав ден и до нови!☺
  • Харесах! Различно е ! Да! Правим грешки ..и ръкописни и човешки, no се разбираме чудесно! Ти пиши !
  • Благодаря Гоше но не съм от автори плюс и ако корегирам стихото минава наново на одобрение!До нови!Извинявай че се обръщам на ти!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...