Мисли на един окаяник

16.01.2011 г., 9:06 ч.

Поезия » Философска

653 0 1

Сънувах те, о, майко Богородице!
Със твоя Син, във детски пелени.
С ръка човешка и със стих те славя,
Затуй те моля, ти Благослови...

Нечестен бях и съм в дела и помисли.
Живея в грях и нямам бъднини.
Със слово искрено окайвам себе си.
Затуй те моля пак – Благослови...

И моята надежда няма да изчезне!
Покровът ти е жизнен океан!
Аз знам, че чрез Сина ти ще намеря себе си.
Окаяник съм, но никога не ще да бъда сам…

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2011-01-16T11:10:21+02:00

... мислих си (с един свободен радикал на мисълта си) , че сам себе си да окайваш е добре, лошото идва, когато други окаяници те заокайват...