16.01.2011 г., 9:06

Мисли на един окаяник

952 0 1

Сънувах те, о, майко Богородице!
Със твоя Син, във детски пелени.
С ръка човешка и със стих те славя,
Затуй те моля, ти Благослови...

Нечестен бях и съм в дела и помисли.
Живея в грях и нямам бъднини.
Със слово искрено окайвам себе си.
Затуй те моля пак – Благослови...

И моята надежда няма да изчезне!
Покровът ти е жизнен океан!
Аз знам, че чрез Сина ти ще намеря себе си.
Окаяник съм, но никога не ще да бъда сам…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... мислих си (с един свободен радикал на мисълта си) , че сам себе си да окайваш е добре, лошото идва, когато други окаяници те заокайват...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...