Jan 16, 2011, 9:06 AM

Мисли на един окаяник 

  Poetry » Phylosophy
655 0 1

Сънувах те, о, майко Богородице!
Със твоя Син, във детски пелени.
С ръка човешка и със стих те славя,
Затуй те моля, ти Благослови...

Нечестен бях и съм в дела и помисли.
Живея в грях и нямам бъднини.
Със слово искрено окайвам себе си.
Затуй те моля пак – Благослови...

И моята надежда няма да изчезне!
Покровът ти е жизнен океан!
Аз знам, че чрез Сина ти ще намеря себе си.
Окаяник съм, но никога не ще да бъда сам…

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ... мислих си (с един свободен радикал на мисълта си) , че сам себе си да окайваш е добре, лошото идва, когато други окаяници те заокайват...
Random works
: ??:??