Чувството на болката ме пронизва,

душата ми на мънички парченца пак разнизва.

Искам да спра този АД,

да отида горе при стареца белобрад,

за да се спася от мъката ужасна,

душата ми, на която е подвластна.

Искам да умра и да възкръсна

в душата нова и невръстна.

Чувството на омразата да изкореня,

във всичко старо да я въплатя.

Да опитам да променя реалността -

противната шега на действителността.

Мислите ми с лекота е превзела,

всички мили чувства от мене е отнела.

Как да я премахна?

Как с ръката леко да махна,

да кажа, че не ме боли,

че времето ще го реши?!

Как да кажа, че ще е другояче,

щом виждам момичето как плаче,

как сълзите блестят в нейните очи,

как бавно убиват нейните мечти.

Искам да и помогна,

но как да превъзмогна

обидите и клеветите -

на хората лъжите.

Но уви, животът свършва в миг един,

който е някак непроменим.

Искаш да се докажеш.

Възможностите си да покажеш,

да достигнеш висините -

породени от мечтите

и да покажеш, че си човек,

живеещ гордо в този век!