3.02.2008 г., 13:27 ч.

Мисли на глас 

  Поезия
456 0 4
Мисля си... на глас...
а гласът ми е студен...
Споря твърде надълбоко
със дълбокото във мен!

Мисля си, пред теб,
за другата аз...
за зимата в летния ден.
И за чудото "нас".

То се разби на парчета.
Как и защо, не разбрахме.
И мислите скитат из тъмни морета.
Не можем. Не ги събрахме.

Ти май нямаш угода.
Щом преклоня глава, 'жалка' си, казваш.
А когато тегля чертата за моя изгода,
със наглостта си ме наказваш!

Мисля си... на глас...
А гласът ми е топъл и нежен.
Като разлял се валс,
като дъх безметежен .

И споря на плитко,
с повърхностното във мен.
Колко е жалко, щом
от нечие слънце си заслепен.

© Свобода Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??