Мисля си... на глас...
а гласът ми е студен...
Споря твърде надълбоко
със дълбокото във мен!
Мисля си, пред теб,
за другата аз...
за зимата в летния ден.
И за чудото "нас".
То се разби на парчета.
Как и защо, не разбрахме.
И мислите скитат из тъмни морета.
Не можем. Не ги събрахме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация