Мисли на глас
Мисля си... на глас...
а гласът ми е студен...
Споря твърде надълбоко
със дълбокото във мен!
Мисля си, пред теб,
за другата аз...
за зимата в летния ден.
И за чудото "нас".
То се разби на парчета.
Как и защо, не разбрахме.
И мислите скитат из тъмни морета.
Не можем. Не ги събрахме.
Ти май нямаш угода.
Щом преклоня глава, 'жалка' си, казваш.
А когато тегля чертата за моя изгода,
със наглостта си ме наказваш!
Мисля си... на глас...
А гласът ми е топъл и нежен.
Като разлял се валс,
като дъх безметежен .
И споря на плитко,
с повърхностното във мен.
Колко е жалко, щом
от нечие слънце си заслепен.
а гласът ми е студен...
Споря твърде надълбоко
със дълбокото във мен!
Мисля си, пред теб,
за другата аз...
за зимата в летния ден.
И за чудото "нас".
То се разби на парчета.
Как и защо, не разбрахме.
И мислите скитат из тъмни морета.
Не можем. Не ги събрахме.
Ти май нямаш угода.
Щом преклоня глава, 'жалка' си, казваш.
А когато тегля чертата за моя изгода,
със наглостта си ме наказваш!
Мисля си... на глас...
А гласът ми е топъл и нежен.
Като разлял се валс,
като дъх безметежен .
И споря на плитко,
с повърхностното във мен.
Колко е жалко, щом
от нечие слънце си заслепен.
© Свобода All rights reserved.
