Поглеждам към небето,
след дъжд,
без качулка...
От него влагата се
отцеди.
Изметено е то,
като от млада булка...
От слънцето то почна
да блести.
В окъпаното Синьо
дъга се преметна
и с цветовете си го
украси.
И тъй завърза
краищата на Небето,
отърсвайки
от влагата коси!
Захласнат гледах аз
дъгата многоцветна...
О, тя ме върна
в детските ми дни,
когато вярвах
в една истина конкретна,
че минеш ли под нея,
пола сменяш ти!
12.06.2013 г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени