Мисли за цвeтната дъга

Поглеждам към небето,
след дъжд,

 без качулка...
От него влагата се
отцеди.
Изметено е то,
като от млада булка...
От слънцето то почна
да  блести.

В окъпаното Синьо
дъга се преметна
и с цветовете си го
украси.
И тъй завърза
 краищата на Небето,
отърсвайки
от влагата коси!

Захласнат гледах аз
 дъгата многоцветна...
О, тя ме върна
в детските ми дни,
когато вярвах
в една истина конкретна,
че минеш ли под нея,
пола  сменяш ти!

   12.06.2013 г. Драгойново