Мислиш, че си сам -
че нямаш гръб.
А често - че нямаш
и лице.
Ала очите виждат,
ръцете могат.
Сърцето знае -
силата ти
в твойта кръв тече.
Бог те придружава -
когато паднеш,
за утеха ще те призове.
Ала когато литнеш -
като слънцето навред
ще осияе.
Защото силата ти
за споделеност
ще го призове.
© Кирилка Пачева Всички права запазени