... Kalbinde belirsiz bir yolun kuşkusu...
Безпръстни са нощем понякога мислите
все натрапват на прага избрулени истини
някак дълго окапват и все недостатъчно
и болят от стаеното всички понятия –
като думи занитени в празен бележник
като смисъл загубил се в пазва на лято
като капки по чаша – нестигнала устните
като птици напуснали своето ято…
… някак дълго окапват плътта ми поглъщат
и творят от неслучено стенещи рани…
(а вали от душата ми дълго безветрие
по очите съня ми да брани…)