Мислите на един песимист
Мисли на един песимист
Две сълзи-разплакани очи.
Спомени за закъснели срещи.
Плаче и душата, и боли!
И гори като обредни свещи.
А сърцето във неспирен бяг
все тупти, ала не се предава!
Търси нейде като кораб бряг
в бурята. За пристан се надява.
Чувствата отдавна вече спят
закърнели за любов и нежност!
Чужд е вече днешният ни свят!
И далечен в свойта безнадеждност!
В тъмнината търсиш светлина.
В студовете търсиш топлината!
Търсиш истината в любовта!
Но уви! Все стигаш до лъжата!
Най-накрая казваш може би
майната им на мечти, надежди!
Карай! Колелото се върти
в свят отчаян, и в път безнадежден!
19.09.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
