Мисли на един песимист

Две сълзи-разплакани очи.

Спомени за закъснели срещи.

Плаче и душата, и боли!

И гори като обредни свещи.

А сърцето във неспирен бяг

все тупти, ала не се предава!

Търси нейде като кораб бряг

в бурята. За пристан се надява.

Чувствата отдавна вече спят

закърнели за любов и нежност!

Чужд е вече днешният ни свят!

И далечен в свойта безнадеждност!

В тъмнината търсиш светлина.

В студовете търсиш топлината!

Търсиш истината в любовта!

Но уви! Все стигаш до лъжата!

Най-накрая казваш може би

майната им на мечти, надежди!

Карай! Колелото се върти

в свят отчаян, и в път безнадежден!

19.09.2021 г.