Мислите на емигранта
Имам дом, а скитам като куче.
Пътят ми е спътник и другар.
Трудя се, но не каквото учих.
Имам цел, загубих идеал.
Соленото си крия на сълзите.
Спомени ме топлят вечерта.
България е водеща в мечтите.
Тлея като трябва да горя.
Боря се с нахлуващото време.
Липсват ми безделни часове.
Вместо сън, аз често само дремя.
В рани са и двете ми ръце.
Ям каквото сам съм си приготвил.
Искам да живея, а пестя.
Като кораб който няма котва
лашка ме проклетата съдба.
Аз и огледалото, и Бог сме,
просто триначалие и край.
Всичко е борба и няма лесно.
Кой във мен сега ще се познае?...
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тежка е емигрантската съдба.
А ти толкова силно си я предал в стиха си.
Поздрави, Вальо! -
Болезнена тема,но такава е съдбата на българите,когато си нямаме истински управници.Да, има и преуспели сънародници,но късмета не винаги каца на рамото,така че,болшинството от хората напуснали родината си страдат.Остава само надеждата,да се възстанови законността в държавата и се създадат по-добри условия за живот тук.Харесах!
-
Вероятно много наши сънародници ще се припознаят в горчивите ти думи!Харесах, Вальо!
-
Тъжно и изстрадано! Писано е с душа! Браво!!!
-
Отново хубав и оболяващ стих, Вальо!
Поздрав! -
!
-
Истинско и силно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Искам да живея, а пестя.
Като кораб който няма котва
лашка ме проклетата съдба."
ТЕЖКА ОРИСИЯ Е ТАЗИ НА ЕМИГРАНТА, ЗАРЯЗАЛ СЕМЕЙСТВО, ДЕЦА!
ТОВА Е ОРИСИЯТА НА МНОГО БЪЛГАРИ! ...А БЕЗХАБЕРИЕТО НА ВЛАСТИМАЩИТЕ В ТАЯ НАСОКА ЛИПСВА! И ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ОТ МНОГО, МНОГО ГОДИНИ НА ДЕМОКРАТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ У НАС!