Мислите на емигранта
Имам дом, а скитам като куче.
Пътят ми е спътник и другар.
Трудя се, но не каквото учих.
Имам цел, загубих идеал.
Соленото си крия на сълзите.
Спомени ме топлят вечерта.
България е водеща в мечтите.
Тлея като трябва да горя.
Боря се с нахлуващото време.
Липсват ми безделни часове.
Вместо сън, аз често само дремя.
В рани са и двете ми ръце.
Ям каквото сам съм си приготвил.
Искам да живея, а пестя.
Като кораб който няма котва
лашка ме проклетата съдба.
Аз и огледалото, и Бог сме,
просто триначалие и край.
Всичко е борба и няма лесно.
Кой във мен сега ще се познае?...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
