13.09.2005 г., 21:43

Мислоформи на страстта /Cefules&JoannaVas/

1.2K 0 1

Тишината е толкова горчива,
не ти отива
да си тъжен, разбери...
Усмивката във себе си
е толкова красива,
а грохота на тежките кервани
е преминаване
през палеща пустиня
понеже пясъка
е фината настилка, разровена
с копитата на времето,
а по браздата някой плисва
мисълта - река,
от непонятната магия на моята
и твоята любов...
Дали пък за това не е така
изящна и пенлива?!

А пяната се стича по скалите,
рисува форми на страстта,
тела които се преплитат,
пътеки, тайнствени местта
безбройни, агресивни и копнежни,
безумни, крехки топлини
русалки във рибарски мрежи,
Венери със фризирани коси,
безсрамни форми,
нежни форми,
през унес,
в сладострастен бяс,
преди да се прилеят в смисъл
по-различен,
е тежък интелект с финес,
да затанцува
като нестинарка,
ума да стъпя по страстта,
и истините прашни стари,
в плът отново да родя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо ме пренесохте някъде другаде!На едно по-красиво място!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...