Мисловна абстиненция
Ако знам, че след като заспя, ще сънувам залеза,
очите си ще сложа под клепачите.
В комина ако вляза и се озова на хубави поляни,
ще скоча в небесата - досега незабелязани.
Гората синя ще пребъде.
В изораното поле ще лея спомени - за никъде.
За себе си ще премълча на другите и
с хитър поглед истински ще надценя доверието.
Отнасям се с въздишка сред измислени села.
Живея за да слушам времето.
Ще режисирам въздух върху нас,
за да излезе грозното на смисъла.
Искам да потъна в крехкото невежество на хоризонта.
Казвам си едно... и чувам пет хлапета - викат вятъра.
Къде живея? Ще ми кажеш ли?
Други истини ще си измисля....
Залязва Слънцето... в красив кашон е опаковано.
Ако знам, че онова е сигурно, ще се изсмея.
Заеквам и се спъвам във вълна измокряща покоя ми.
Крещя си гневно - после се усмихвам -
там, пред огледалото.
Загледан в себе си спокойно изговарям думите...
... знаеш ли, не си отиваш с образа...
Подхожда ми да пея, но фалшиво - за сенките,
които са изпуснати от облаци -
от инат подпрели светлото на Слънцето.
А като ми се завърне пак разсъдъкът, ще си поискам
да обърна гръб на всички викове, ще си почина и...
... чак тогава ще се пробвам да пропиша... стихове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
...
