Мисловна абстиненция
Ако знам, че след като заспя, ще сънувам залеза,
очите си ще сложа под клепачите.
В комина ако вляза и се озова на хубави поляни,
ще скоча в небесата - досега незабелязани.
Гората синя ще пребъде.
В изораното поле ще лея спомени - за никъде.
За себе си ще премълча на другите и
с хитър поглед истински ще надценя доверието.
Отнасям се с въздишка сред измислени села.
Живея за да слушам времето.
Ще режисирам въздух върху нас,
за да излезе грозното на смисъла.
Искам да потъна в крехкото невежество на хоризонта.
Казвам си едно... и чувам пет хлапета - викат вятъра.
Къде живея? Ще ми кажеш ли?
Други истини ще си измисля....
Залязва Слънцето... в красив кашон е опаковано.
Ако знам, че онова е сигурно, ще се изсмея.
Заеквам и се спъвам във вълна измокряща покоя ми.
Крещя си гневно - после се усмихвам -
там, пред огледалото.
Загледан в себе си спокойно изговарям думите...
... знаеш ли, не си отиваш с образа...
Подхожда ми да пея, но фалшиво - за сенките,
които са изпуснати от облаци -
от инат подпрели светлото на Слънцето.
А като ми се завърне пак разсъдъкът, ще си поискам
да обърна гръб на всички викове, ще си почина и...
... чак тогава ще се пробвам да пропиша... стихове!
© Георги Колев All rights reserved.
...
