8.04.2018 г., 17:41

Мистериозна красота

1.8K 1 2

Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,

защото винаги към тебе ще се завръщам,

за да преосмисля път извиващ се без край

в спомени, които един по един обръщам.

 

Без да мога да успея да те разбера докрай,

незнайно колко ще стоя за да те гледам

и поразена съм от този именно безкрай

блажен и не мога да си се нагледам.

 

Мигът е вълшебен, а срещата съкровена

и преклонение завладява ме без край

към силата ти, която знам че е единствена

и ми обещава да бъде с мен до край.

 

Попивам миговете, в които те съзирам,

че пак очакват ме изпитания без край.

До неизменната истина длани допирам

и с вечността ти съединявам се докрай.

 

Това е невеществен приказен безкрай,

от разпиляваща се огнено-сияйна красота,

която пренасища с милостта си докрай,

защото е милост на божествена висота.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Стихотворението е посветено на слизането на Благодатния огън

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....