8.04.2018 г., 17:41 ч.

Мистериозна красота 

  Поезия
1315 1 2

Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,

защото винаги към тебе ще се завръщам,

за да преосмисля път извиващ се без край

в спомени, които един по един обръщам.

 

Без да мога да успея да те разбера докрай,

незнайно колко ще стоя за да те гледам

и поразена съм от този именно безкрай

блажен и не мога да си се нагледам.

 

Мигът е вълшебен, а срещата съкровена

и преклонение завладява ме без край

към силата ти, която знам че е единствена

и ми обещава да бъде с мен до край.

 

Попивам миговете, в които те съзирам,

че пак очакват ме изпитания без край.

До неизменната истина длани допирам

и с вечността ти съединявам се докрай.

 

Това е невеществен приказен безкрай,

от разпиляваща се огнено-сияйна красота,

която пренасища с милостта си докрай,

защото е милост на божествена висота.

 

© Весела Найденова Всички права запазени

Стихотворението е посветено на слизането на Благодатния огън

Произведението е участник в конкурса:

Великден »

24 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??