Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,
защото винаги към тебе ще се завръщам,
за да преосмисля път извиващ се без край
в спомени, които един по един обръщам.
Без да мога да успея да те разбера докрай,
незнайно колко ще стоя за да те гледам
и поразена съм от този именно безкрай
блажен и не мога да си се нагледам.
Мигът е вълшебен, а срещата съкровена
и преклонение завладява ме без край
към силата ти, която знам че е единствена
и ми обещава да бъде с мен до край.
Попивам миговете, в които те съзирам,
че пак очакват ме изпитания без край.
До неизменната истина длани допирам
и с вечността ти съединявам се докрай.
Това е невеществен приказен безкрай,
от разпиляваща се огнено-сияйна красота,
която пренасища с милостта си докрай,
защото е милост на божествена висота.
© Весела Найденова Всички права запазени