Apr 8, 2018, 5:41 PM

Мистериозна красота

  Poetry
1.8K 1 2

Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,

защото винаги към тебе ще се завръщам,

за да преосмисля път извиващ се без край

в спомени, които един по един обръщам.

 

Без да мога да успея да те разбера докрай,

незнайно колко ще стоя за да те гледам

и поразена съм от този именно безкрай

блажен и не мога да си се нагледам.

 

Мигът е вълшебен, а срещата съкровена

и преклонение завладява ме без край

към силата ти, която знам че е единствена

и ми обещава да бъде с мен до край.

 

Попивам миговете, в които те съзирам,

че пак очакват ме изпитания без край.

До неизменната истина длани допирам

и с вечността ти съединявам се докрай.

 

Това е невеществен приказен безкрай,

от разпиляваща се огнено-сияйна красота,

която пренасища с милостта си докрай,

защото е милост на божествена висота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Стихотворението е посветено на слизането на Благодатния огън

The work is a contestant:

24 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...