Мистична нощ
Минава тази нощ безсънна
и в сенките единствено оставам.
Срещу прозореца мъждив осъмнал,
на изгрева ръждив от страх приставам.
Защото кой съм аз? Кому съм нужен?
Нехае този самовлюбен свят за мен.
Поникнал с гърбавия плевел, съм учуден,
че в гъбата-отровница съм прероден.
Животът бавно се превръща в огледало,
да спре нагона в атома студен.
И бледа същност, въплътена в тяло,
да съзерцава образ с време упоен.
Със сиви облаци мечтите храня,
понякога с най-гъстите мъгли.
За тях - мечтите, е трагично рано,
а сбъднат ли се - повече боли.
Къде е Бог - отляво ли, отдясно?
В сърцето ли е, или вън от нас?
Почувствам ли го, нищо не е ясно
и профили оказват се анфас.
Над мен е пещерата на небето.
Протяга тя невидимо въже.
За бесене или за стълба на поета
към космоса по вертикал от скреж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
