5.07.2020 г., 22:18  

Мистичното М

1.4K 10 40

Мощно мечтание

мачка магнитната мъка.

Моли ме маска мажорна -

махало маняк.

Музика мътна

маркира маршрутни мостове.

Мръква, минирал  мъжественост,

малкият маг.

Махат минути,

мастилена младост мълчали.

Месец мъждука, 

малинови мъки мълвящ.

Мраморна меса

мълнии мрежести мята.

Мистика мрачна...

Мъртвило...

Молитва...

Мираж...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова съм се отдалечила от стихотворението и понеже е вид новаторство и неприсъщо за мен, направо се учудвам, че аз съм го писала!😍 Да, трудна работа е да твориш в ограничението всички думи да започват с една и съща буква, но и твоето е много хубаво, направо си е постижение, Тони! Затова те поздравявам сърдечно!👏

    Честито Рождество, миличка, и дано в тази зимана нощ душите и сърцата на всички са станали по-добри и светещи от обич!💕💓💕
    Бъди здрава!😘
  • Това е втория ми коментар Сега ми хрумна. Непретенциозно, но мога да помисля за друго


    Мога много да мисля. Магична мистерия
    мисълта ми в момента мечтае мъгли.
    Мигновено ме молят мъглите в материя
    мура в мрака ги милва, и ти се моли.
  • Мария! прекрасно! Знам колко трудно се пише такъв стих! Аз също съм писала няколко такива.

    Сезони се сменят, съдби сътворяват
    и светове в синевата събират.
    Съзряване, сила в света съживяват
    и смисъл свещен в свободата съзират.

    Сами с тях се сливаме, ставаме силни.
    Съмнения - сенки съня не смущават.
    Събираме семе по семе съдбите си.
    Създаваме свят -
    съвършенство и слава.

    Това го публикувах в този сайт. Никой не го забеляза.
    М - е силна буква. Ще ти пиша за нея. Много силно ми въздейства този стих!
  • Ти си знаеш, момче! Казах го искрено, с намерение да предизвикам поетичното ти вдъхновение. Хубав ден ти желая!
  • Благодаря за комплимента , но прекалено нависоко ме вдигаш ... Не съм дотам отракан "квартален кавалер " , та след мен да зяпат в мълчание ....

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...