Събуждам се... започва моят ден,
но първата ми мисъл не е за мен!
Първата ми мисъл е за теб,
с надежда всичко да ти е наред!
В съзнанието ми е твоето лице
и твоите любящи две ръце!
Обаждам се да се успокоя, че си добре
и че усмивката ти е налице!
Вече мога да се захвана с битието,
да погледна към слънцето и небето!
Вече мога да се замисля за мен
и да започна монотонния ден!
Излизам пак с мисълта за теб...
виждам те, щом погледна напред!
Сърцето изпълва се с благодат,
затварям очи и усещам твоя аромат!
Нямам търпение да мине това време!
Съмва се - скоро ще си близо до мене!
Ще усетя нежния ти допир...
ще вкуся устните - този еликсир!
Виждам те, не мога да скрия радостта,
сякаш е гравирана във вечността!
И да искам да махна сияещата усмивка,
по устните личи издайническа извивка!
Допират се до мен твоите ръце,
галя прекрасното ти лице!
Отдаваме се на блажено удоволствие
и изчезва всяко безпокойствие!
Тръгваш си... на сърцето ми тежи,
забивам поглед в светлите ти очи!
Прегръщам те... сякаш за последно!
Отиваш си! Не искам, но така е редно!
Лягам в леглото... но не мога да заспя,
докато не ти чуя за последно гласа!
Заспивам вече, но не заспива любовта!
В съня отчаяно опитвам при теб да долетя!
© иреМ Всички права запазени