Митология

Митология

Митологията е врата душевна.

Спомените са основа.

Където бил човек щастлив е.

Митологията е гнездо и дом.

Дом на щастието на душата.

И площадка на духа.

На духа бивак.

Домът на щастието търсиш ти.

Процес на спомнянето започнѝ.

Къде и как си бил щастлив.

Разхождал си се ти - живял си.

Митология лична е това.

Мислил си тогава - нищо не е.

Гледал си във бъдещото щастие.

А сега като си спомняш - виждаш -

Дом на своята душа строил си.

Защо ни е Велес на нас необходим.

Славянски богове.

Защото те съдържат митология.

Начин на живот.

Нужен, близък и тангиращ -

До митологията наша лична.

Митологията е разходка в своя

Дом, случайно уж построен

От живота илюзорно-мимолетен.

Но какво сега оказва се?

Сега ти виждаш - там е имало

Специално щастие - имало е "тухли, вар"

- строил си ти къща в тоз момент.

Просто си работил нещо -

Обикновена работа във двора -

А виждаш ти сега, че картина е това.

На щастие незабелязано.

Защо щастие - защото чувства имал си.

Гледал си - радост от пространство, време и

Движение си получил.

И сега споменът тоз е веч - живот законсервиран.

Храна за твоята душа и дух.

Лична митология.

Значи митологията - се оказва - извор на живот е!

И за боговете се говори, че отминали са -

Богове езически твърдят.

Бог нов имаме си ние - край всичко е решено.

Но идва ден един прекрасен, когато тези

Стари богове забравени да се събудят време е дошло.

И тогава се открива нещо ново - много нужно.

Код и ключ на митологията са названия-имена.

Слава на Велес - когато кажеш - той ти се леко, кат полъх лек на вятър южен - открива-приоткрива.

Оживява нещо в тебе - в природата се леят веч - извори потоци нови.

Помни, помни и спомняй си - и направи митологията лична твоя - извор на живот.

Ще си спомниш хора и събития - тогава мимолетни - сега основни - основополагащи.

Митологията своя радостна, и леко тъжна, замислена ил устремена - ти ще продължиш.

Корените на живота свой ще развиеш-укрепиш.

Корените на живот безкраен.

Ура

Лесничея