2.02.2014 г., 19:14 ч.  

Мизерия 

  Поезия » Гражданска
367 0 0

Тънем сред немотията голяма,

за нас утеха и светлина няма.

Дано поне да сме живи, здрави,

че никой не идва да ни оправи!

Бедният е роб, тегло носи,

клошар на улицата проси,

без хляб отчаяно гладува,

в неволя и самота тъгува.

Дом няма, дъжд го вали,

страшна трагедия, нали!?

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??