Младата дама
Наша Славка, славна дама,
токчетата обу на мама,
в огледалото се втренчи,
смръщи вежди и си рече:
- Вече доста съм голяма -
стигам рамото на мама,
ала никой не признава,
всеки с мен се подиграва.
Затова реших - от днес
ставам дама с финес.
На конкурс по красота
в събота ще се явя.
Да ги видя аз тогава,
кой с мен ще се подиграва?
Ще ми се смее ли и котката
щом ми зърне тя походката?
Рече Славка и го и стори,
хич не ми се и говори,
що я свърши наша Славка.
Първо, с какините ролки,
олеле, със страшни болки
си направи кок модерен
за тоалета си вечерен.
Ала този странен кок
стана толкова висок
и така стърчеше смешно,
че реши - грешно-негрешно,
с ножица да го подрежи
(няма кой да забележи).
После се зае с тоалета,
гардероба си прегледа
да намери рокля бяла
за кралицата на бала.
Търси, ала не успя.
Каза си: "Не е беда,
ще заема аз от мама
булчинската й премяна".
Тъй реши и го и стори!
С копчета се сто пребори,
ципа дърпа, ето, хоп,
тоалета е готов.
И с грима се тя захвана,
както всяка модна дама.
Сложи лак яркочервен,
после скъп, ухаещ крем,
но, не щеш ли, за беда,
лакът малко се изля -
върху роклята на мама
кърваво петно остана.
Ала нашата мома
не смути се и сега,
смело сложи си червило -
ах, то колко сладко било!
И спиралата отвори,
миглите си да оформи,
после сложи си и руж,
след туй - малко лилав туш.
И реши да го повтори,
че е малко, й се стори,
но изцапа и килима -
в цвят лилав петно той има.
Славка речи си:
- Като че съм нова
и за сцената готова.
Но не щеш ли, за беда,
хлопна пътната врата.
Идваше към къщи Здравка -
майката на наша Славка.
Щом детето си видя,
треска май я залюля,
но килима си щом зърна,
в нея силата се върна.
- О, ела ми под ръка,
пакостнице, ти, сега,
та да видя що ти стори!
Чак не ми се и говори!
И за да не губи време,
тръгна пръчката да вземе.
Хукна Слвка, що да прави,
ала роклята я бави.
- Трябва май да я сваля,
трудно ще ми е така.
И реши да дръпне ципа,
но заяде му езика.
Хвана й тогаз полата -
храс и хвърли на земята.
Само че и мама иде,
всичко тя успя да види,
как на две парчета стана
булчинската й премяна.
Хвана Славка за косата,
падна кокът на момата,
щом косата й видя
и съвсем и й презля.
Славка без кавга не мина,
ала боят се размина.
Твърдо мама Здравка рече:
- За последно, стига вече!
И поуката, за да разбереш,
ти килима ще переш!
Щом като си вече дама,
трябва да си ми отмяна!
Тъй завърши този случай.
Кой поуката научи?
p.s. Това е едно от нещата , които преди време съм писала за дъщеря ми, когато беше по-малка и се развличахме, като измислях лесно римуващи се стихчета, за да може да ги помни. Макар и без особена художествена стойност, забелязах, че ги запомня много бързо, независимо от обема им и се опитва сама да римува понякога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
