lorsa (Лора Димитрова)
96 385
4.03.2022 г., 14:34 ч.

Младост 3 

  Поезия » Любовна
373 5 5

… нали? На тази люлка?
И семките, обелени на пода…
Оставихме солени черни люспи
и два пиянски надписа във входа.
Ей там, на люлката във онзи ъгъл
все още силуетите личат.
Животът исках да ме е излъгал…
Не лъже. Няма шанс за втори път
да има връзка между теб и мене,
откъсната от всичко традиционно.
„Спокойно!” – беше казал. „Има време.”
(И някой превъртя го с дистанционно.)
Нали? На тази люлка ме целуна?
Издраска нашите инициали
и ето – после в спомени се спъвам. 
И ето - после кучета ме яли.
„Спокойно!” казвай колкото си щеш,
но „няма време”, за да се поправим… 
И двамата поехме пътя пеш,
разминахме се глупави и млади.
От люлката светът ми се разклати,
а семки като видя - ми чернее!
И…


Минаха години. 

Дъщеря ти
днес на люлката ни се люлее.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??