Ммм...
Щом оставиха ни насаме,
жадно вдъхнах, дъщерьо на Ирис,
оня тъй мистично нежен мирис,
който бях намерил изумен
в стих на Малармè.
Спуснах поглед в алените гънки
на безумно мекия ти шал,
и усмихнат, може би със жал,
забелязах в пластовете тънки
малки черни брънки...
Ти мълчиш, а в медения звук, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация