Ммм...
Щом оставиха ни насаме,
жадно вдъхнах, дъщерьо на Ирис,
оня тъй мистично нежен мирис,
който бях намерил изумен
в стих на Малармè.
Спуснах поглед в алените гънки
на безумно мекия ти шал,
и усмихнат, може би със жал,
забелязах в пластовете тънки
малки черни брънки...
Ти мълчиш, а в медения звук, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up