Много дълго днес
В дома ми без пердета,
прашна е стената,
аз съм по бельо.
Паяче плете,
рзплита
свойта люлка -
примка от сребро.
Гледа ме обърната
с глава надолу.
Безсловесна твар.
Дъвча механично
в явната вечеря.
Да не го наплаша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени