Многоликата истина

hari36 (Hristo Hristov)
99 37

31.12.2020 г., 18:08 ч.

Поезия » Философска

394 0 2

Ядосах се за сетен път,

Че истината някъде се скри

на показ се показа грешната ми плът

и греховете, чак душата ме боли.

Но, дали са грехове, кой може да ми каже

Кой определя- грешен си, не си?

Дали пък тоз безгрешник не ще откаже

Да хвърли камък зад гърба си, без да се вбеси.

Дали душата му ще е спокойна

Ако посочи някого с пръст

Да каже дума непристойна

И пред всички да ми сложи кръст.

Да, истината понякога е многолика

подменяна, потулвана и бита.

в повечето случаи е скрита

с тонове лъжа покрита.

Затуй не искам никога, дори веднъж

Да влача миналото като кръст

да казвам неистини надлъж

да соча някого с пръст.

А искам душата ми да е спокойна

да гледам хората в очите

да лягам вечер с мисъл чиста и достойна

да срещам сутрин с достойнство на слънцето лъчите.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

hari36 (Hristo Hristov)

2020-12-31T18:50:12+02:00

Благодаря Ви много за дадения вот. Аз също мисля, че всеки твори сам съдбата си и всичко зависи от нашето разбиране за негово величество живота. Живи и здрави!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2020-12-31T18:14:53+02:00

Гласувах! Успех и още много нови творби през новата година. И преди всичко здрав и да твориш сам съдбата си!