Многоточие
Изпращам ти заглъхващо мълчание,
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания,
ми казват прекалено много сутрин,
когато, без да искам, се издавам,
че именно за тебе ги допуснах.
Но как да ти напиша нещо глупаво
за времето, за пътища и хората.
Не, няма смисъл - тези думи чужди са,
присвити в ъгъла на някоя умора.
И чужди са ми всички пътни знаци,
защото с теб го карахме направо.
Във нас се крият малките ни празници,
удавили копнежа от началото.
Изпращам ти едно желано ехо,
прикрито от мечти и запетаи.
Почувствай го. И нека ме намериш,
преди да съм прескочила безкрая,
защото ми е всяка скрита мисъл
и всичко преживяно, и почувствано.
А ето, днес го пускам да те види.
И да затвори пътя ни към миналото.
Свързани произведения
Коментари
-
Еми, пишеш удивително!!!
-
Думите ти казват много, Еми!!!
-
"Един безкраен ред от многоточия"
понякога говори твърде много.
Понякога мълчи сред редовете си,
понякога превръща стих във огън
и огъня във стих или във цвете...
Обожавам многоточията! -
пишеш с чувство!
усещаш думите и знаеш , че и те те усещат
хубаво е , когато хора на твоята възраст създават стойностни неща -
Благодаря,че прочетохте!
-
Браво, Еми!!!
Всеки твой стих е хубав ,мъдър и зрял!!! -
Емс, пътните знаци и на мен са ми чужди. Толкова направо, по паралела, че чак не усещам кога съм на началната права.
Много ми хареса. -
споделям първият коментар под стихотворението ти
мълча и се усмихвам -
Поздрав и от мен!!
-
Поздрави!
-
Е няма как да отмина това "И чужди са ми всички пътни знаци,защото с теб го карахме направо.." Баш ми допадна. !!!
-
Ем, Емчи, Емилия, Емилия Найденова...
"...из дневниците на порастването"
Много нежна.
Втечнена от кеф!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
