Изпращам ти заглъхващо мълчание,
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания,
ми казват прекалено много сутрин,
когато, без да искам, се издавам,
че именно за тебе ги допуснах.
Но как да ти напиша нещо глупаво
за времето, за пътища и хората.
Не, няма смисъл - тези думи чужди са,
присвити в ъгъла на някоя умора. ...