Многоточие от ноти
Трудно ми е да говоря...
като няма за какво.
Трудно е да кажа
каквото и било.
Затова мълча и си рисувам ноти
и те са песни... и мелодия, и смисъл,
и говорят повече от мен самата...
разказват за този, който ги е писал.
Пращам ги по личния ми гълъб,
връзвам ги за лявото краче.
Пътят му не ще е лек, а дълъг...
но рискувам... за да ти ги занесе.
Рискувам, да, но ти не знаеш.
И едва ли ще го разбереш...
едва ли ще ме разпознаеш
и думите ми разчетеш.
Той ще кацне и ще чуеш тихия му писък,
ще потропа на прозорчето ти изтощен,
за да остави малкия хартиен свитък...
с бледо розовата панделка от мен.
Но ти сега не искаш... нямаш нужда,
имаш си и песни, и книжа,
не ти се занимава с нещо тъй ненужно...
с някакви си нарисувани слова.
Но спокойно, аз разбирам,
вслушвам се, даже докато мълчиш.
Взимам си ги думите и песента си взимам,
но сърцето ми можеш да го задържиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Велчева Всички права запазени
