valli (Валентина Велчева)
16 10
Dec 15, 2011, 12:21 PM

Многоточие от ноти 

  Poetry » Love
714 0 7

                                               

 

Трудно ми е да говоря...
като няма за какво.
Трудно е да кажа
каквото и било.
Затова мълча и си рисувам ноти
и те са песни... и мелодия, и смисъл,
и говорят повече от мен самата...
разказват за този, който ги е писал.
Пращам ги по личния ми гълъб,
връзвам ги за лявото краче.
Пътят му не ще е лек, а дълъг...
но рискувам... за да ти ги занесе.
Рискувам, да, но ти не знаеш.
И едва ли ще го разбереш...
едва ли ще ме разпознаеш
и думите ми разчетеш.
Той ще кацне и ще чуеш тихия му писък,
ще потропа на прозорчето ти изтощен,
за да остави малкия хартиен свитък...
с бледо розовата панделка от мен.
Но ти сега не искаш... нямаш нужда,
имаш си и песни, и книжа,
не ти се занимава с нещо тъй ненужно...
с някакви си нарисувани слова.
Но спокойно, аз разбирам,
вслушвам се, даже докато мълчиш.
Взимам си ги думите и песента си взимам,
но сърцето ми можеш да го задържиш.

© Валентина Велчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??