28.12.2019 г., 23:46

Многоъгълник

1.7K 1 0

Зная как да те дразня.
Знаеш как да ме дразниш.
А, уж, всичко е просто игра.
Уж, всичко отдавна е празно.

 

Щастлива си, знам.
И можеш спокойно без мене.
Щастлив съм и аз.
И мога спокойно без тебе.

 

Той е твоят единствен човек.
Халката проклето проблясва.
Аз пък съм с много жени.
И всичко, изглежда, е ясно.

 

Тогава, защо ли така...?
Не питай. Не спирай. Целувай.
Дрехи и съвест - сега настрана.
Целувай, целувай, целувай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...