Dec 28, 2019, 11:46 PM

Многоъгълник

  Poetry » Love
1.7K 1 0

Зная как да те дразня.
Знаеш как да ме дразниш.
А, уж, всичко е просто игра.
Уж, всичко отдавна е празно.

 

Щастлива си, знам.
И можеш спокойно без мене.
Щастлив съм и аз.
И мога спокойно без тебе.

 

Той е твоят единствен човек.
Халката проклето проблясва.
Аз пък съм с много жени.
И всичко, изглежда, е ясно.

 

Тогава, защо ли така...?
Не питай. Не спирай. Целувай.
Дрехи и съвест - сега настрана.
Целувай, целувай, целувай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...