Dec 28, 2019, 11:46 PM

Многоъгълник

  Poetry » Love
1.7K 1 0

Зная как да те дразня.
Знаеш как да ме дразниш.
А, уж, всичко е просто игра.
Уж, всичко отдавна е празно.

 

Щастлива си, знам.
И можеш спокойно без мене.
Щастлив съм и аз.
И мога спокойно без тебе.

 

Той е твоят единствен човек.
Халката проклето проблясва.
Аз пък съм с много жени.
И всичко, изглежда, е ясно.

 

Тогава, защо ли така...?
Не питай. Не спирай. Целувай.
Дрехи и съвест - сега настрана.
Целувай, целувай, целувай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...