3.11.2018 г., 13:18

Множество

677 6 8

Множество ненагледни точки

(и коя по-точно е твоя и моя)

се изсипват, като пчелички,

от кошера на свободната воля.

 

Притежават здрав разум

и завидно чувство за скептицизъм.

Ако любовта им е мед,

според вроденият оптимизъм,

 

“горчиво”-то кой го събира?

Е, с какво си подслаждат очите?

С хляб и зрелища? Със сеир?

С опита да се скрият в мъглите?

 

Непростимото е тире.

Другото – може да им простите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...