Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум
и завидно чувство за скептицизъм.
Ако любовта им е мед,
според вроденият оптимизъм,
“горчиво”-то кой го събира?
Е, с какво си подслаждат очите?
С хляб и зрелища? Със сеир?
С опита да се скрият в мъглите?
Непростимото е тире.
Другото – може да им простите.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Веси, Веселка, Георги, Силве - Благодаря Ви! Благодаря на всички, които се отбиха на страничката ми.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми непростимото тире. Поздравления!